Ако чорапите бяха живи и трябваше да сутрин да ги прикоткваме да излязат изпод леглото. Или пък ако не искаха да ги мием и се свиваха сами на кълбо при чистите. И тогава единя щеше да е женския, а другия – мъжкия. И понякога като развиехме кълбото щяхме да намираме малки чорапчета вътре – за бебета. Със сигурност щяха да се намерят хора, които да почнат да развъждат чорапи. Щеше да има породисти чорапи, с родословни дърва. И обикновенни памучни чорапи по два за лев. Щеше да има бездомни чорапи, които да се навират по краката на хората. Пък като ги измиеш и тях нали ги е страх от високото и нямаше да можем да ги прострираме, защото много пищят. Представяте ли си – чорапите ви постоянно да ви натякват да си миете по-често краката?
***
Ако лъжиците можеха да вкусват храната? Щеше да има лафове от рода на – "Жена, каква е тази супа – лъжицата не иска да влиза вътре?"
***
Ако свещите си смянаха произволно цвета докато светят? Какъв ли щеше да е коефициента на Еврофутбол за синьо?
***
Ако България беше известна със сладкото си мляко? Може би хората нямаше да са толкова кисели?
***
Стотинките се бяха сгушили една до друга на дъното на джоба. Те завистливо гледаха към банкнотите, които се возеха в големи лъскави портфейли. "Ееех, и аз да имах един такъв порфейл…" - мечтаеха си най-малките (тези от една и две стотинки). Тогава се появиха дебитните карти.